Всяко населено място мечтае да има кмет като мед.  Разбира

Всяко обитаемо място мечтае да има кмет като мед. 
Разбира се, става дума за това, дето го събират пчеличките, а не ромите. Макар че с покупко-продажбата на гласовете прекомерно постоянно в края на краищата точно ромите имат решаващата дума, когато опрем до избори.
Но да се чуди човек защо е тая люта борба, та вместо кмет като мед да се сдобием с кмет като глюкоза.
Естествено борбата е най-люта в най-населеното място – знаем кое е. 
Особено като се има поради, че към този момент номерът на „ вездесъщия “ (което и магаре да предложи, ще го изберат!) май няма да мине.
Това е видно както за Колчо Слепеца (в рамките на държавата), по този начин и (извън тези рамки) за идиота от едноименния разказ на Достоевски.
Няма какво да се заблуждаваме – в случай че ГЕРБ загуби изборите в София, „ вездесъщият “ газ ще пикае. 
В което няма нищо неприятно – в противен случай: доста е евентуално цената на парното да падне фрапантно при такова огромно количество и толкоз на ниска цена газ.
Впрочем Неговото кметуване сме го запомнили с пълненето на дупките, само че единствено там, където минаваше джипът му.
В крайните квартали дупките си стоят от Негово време, а за тротоарите да не приказваме. Та няма какво да ни измива очите с шадрафана пред НДК.
Няма да го питаме „ вездесъщия “ по кое време за последно се е возил в градския превоз, няма да питаме и кметицата. (Без да я питаме, тя твърди, че от време на време употребява трамвай 7 - доста бил комфортен!)
Не е задоволително да прережеш лентичката на някоя нова метростанция и да се изфукаш по малкия екран, а след това да изчезнеш с джипката.
Вижте какъв брой трамвайни и автобусни спирки, в това число и досами метростанции, са без заслони. И задават ли си въпроса „ прислужниците на народа “ какво им е на жителите при зной, дъжд и сняг...
Няма да припомняме приказката за оня халиф, дето се облякъл като бедняк, с цел да чуе какви ги приказва за него народът. Пък и толкова пълен бедняк у нас мъчно ще се откри.
А и май към този момент не се нервира (поне в последно време не отваря дума), че карикатуристите го рисуват подобен. Все отново би трябвало да отбележим, че дава самун на по-пълничките артисти да го имитират. Уви, Ненчо Балабанов (ако не вземе мерки) ще би трябвало да го прави единствено по радиото.
Но да не се отплесваме - на Нашия му стигат лайканията във фейса, когато предава непосредствено от джипа си, трансфорат в ПТС (подвижна телевизионна станция) – не може да се отхвърли, че във фейса организацията е на равнище. Но по този начин ли ще е пред урните?
И да се върнем на значителния проблем – какъв кмет би трябвало на София? Защото се видя, че то не е като да ръководиш пожарна команда или охранителна компания. А и единствено фикс идея за великолепие не стига.
Може би на столичани им би трябвало същински кореняк софиянец, освен това млад, а не някой изтърсак на социализЪма. Макар че лобито на пришълците в столицата е внушително. И нищо чудно някой ден по празници или в почивните дни (какъв лукс е тогава за кореняците!) и кметът да отпраши за родното си място... Па ега не се върне!
Едно е ясно – хайде стига глюкози!